Този септември Ракеш Рутсман Рак (Rakesh Rootsman Rak), един от най-популярните инструктори и експерти по пермакултура в света, ще гостува в България, специално за Сертифициращия курс по пермакултурен дизайн в градините на Шарена Фабрика в с. Голяма Желязна, който ще води заедно с нашия главен градинар и инструктор по пермакултура Даниел Димов.
Чудесен повод да си поговорим с него за пермакултурата, чистата храна, здравия разум и разработването на системи, които превръщат света около нас в едно по-добро място за живеене.
Заб. Видео с цялото интервю може да намерите малко по-надолу.
Родителите на Ракеш са от Индия, но детството му преминава в Източен Лондон. От баща си, който участва в множество хуманитарни мисии по цял свят, Ракеш се учи да помага на другите.
“В същото време ние самите бяхме доста бедни и затова се налагаше да измисляме различни стратегии за оцеляване. Сами отглеждахме храната си. Сами правехме дрехите си. Когато нещо се счупи, измисляхме как да го поправим. Ако ни трябваха мебели, си ги правехме сами.”
Впоследствие Ракеш също започва да обикаля света, като част от различни хуманитарни мисии. По време на една от тях случайно попада на курс по пермакултура, след края на който част от участниците му споделят, че от него са научили също толкова, колкото и от инструкторите. Оказва се, че повечето принципи и модели, които обсъждат и изучават, са теми, над които той вече е разсъждавал и е успял да намери решение.
“Затова обичам да казвам, че пермакултурата е просто здрав разум, но във свят, в който здравият разум вече не се среща чак толкова често.”
Ракеш отбелязва, че пермакултурата не е просто начин да отглеждаме чиста храна. Важен аспект от нея е проектирането на системи, които работят в полза на общото благо и с времето стават по-силни, по-богати и по-живи.
“Пермакултурата ни дава инструментите да задоволяваме нашите нужди по начин, който се грижи за нас, но и за другите, включително животните и насекомите – като пречиства водата и въздуха и допринася за подобряване на биоразнообразието.”
Холистичното мислене е ключово. Пермакултурата не е просто сбор от техники, а цялостна концепция за това да се научим да преценяваме кои са подходящите техники за всяка конкретна ситуация за постигане на реална промяна – как да свържеш всички екосистеми в полза на цялото.
“Много хора ми казват: „Ела да погледнеш моята пермакултурна повдигната леха“. Е, как точно това е пермакултура? Това е просто повдигната леха. Тя дори не е свързана с почвата отдолу. Къде са циклите на хранителните вещества? Къде са естествените цикли на взаимодействието със заобикалящата среда?”
Според Ракеш съвременните начини на отглеждане и консумиране на храна създават сериозен дисбаланс. Като една от най-големите ни грешки той посочва стремежа да попречим на природата да прави това, което тя иска.
“Използват се пестициди, за да се убиват вредителите, хербициди, за да се убиват билките и плевелите, и цялата тази смъртоносна енергия е част от отглеждането на храна.”
Той е убеден, че няма как чрез смърт да произвеждаме нещо, което дава живот. Ракеш алармира и за друг сериозен проблем.
“Нашите предци са имали достъп до храна от 2000 различни семейства растения. А 80-90% от храната на съвременните хора в така наречените “развити нации” идва от 6 семейства растения.”
В следствие на това, за да си набавим минералите от които се нуждаем, днес имаме нужда от много по-голямо количество храна. Това води до затлъстяване и допълнително натоварване на организма. За щастие обаче, този процес не е необратим.
“Ако започнем да произвеждаме и да се храним с по-чиста и богата храна, телата ни ще имат нужда от по-малки количества, ще изразходват по-малко енергия за преработка на храната и ще им остава много повече жизнена енергия.”
Преди още да знае какво е пермакултура, Ракеш проектира за своите родители градина – така, както според него било най-логично. “Те обичаха градинарството, да отглеждат храна, да наблюдават природата, катериците, таралежите, птиците и всичко останало. Чудех се как могат да имат това изживяване, без да се налага да полагат толкова много усилия.“
След като родителите му си отиват от този свят, не остава кой да се грижи за градината. Ракеш е рядко в Лондон, тъй като пътува през голяма част от времето. Когато идва Ковид обаче, той се завръща в семейната къща. “Никой не беше влизал в градината в продължение на седем години.” Въпреки това скоро голяма част от храната, която той консумира, се отглежда в този малък заден двор.
“По-малко от 100 квадратни метра е. А 80% от храната ми идваше от там, благодарение на начина, по който беше проектирана да работи с природата. Не ви трябват огромно пространство или твърде много труд, когато изградите градината си според принципите на пермакултурата.“
“Имаше едно пермакултурно събиране в България, мисля, че беше през 2016 или 2014 г. Дойдох да представим нашия проект за деца в пермакултурата Children in Permaculture. Срещнах хора, с които веднага намерихме общ език и те ме поканиха в тяхното еко селище.”
При това посещение Ракеш организира различни уъркшопове и пълен курс по пермакултура, по време на който участниците проектират заедно горска градина. Тогава той казва на курсистите, че най-трудното решение, което ще трябва да вземат след 10 години ще бъде какво да правят с всичката тази храна. Предсказанието му се сбъдва.
„Преди няколко години един от българските ми ученици да казва точно това: „Проблемът ми е, че не познавам достатъчно хора, на които да раздам това количество храна. Просто не познавам толкова много хора“. Щом веднъж започнат да работят, тези системи са невероятно продуктивни.”
На един от тези първи курсове на Ракеш в България се включва и Даниел Димов, който днес вече е инструктор по пермакултура и отговаря за 12-те декара градини на Училище за кулинария и занаяти „Шарена Фабрика“. Ракеш помни първата им среща:
„Той беше наистина супер вдъхновен, изключително красив характер, прекрасен човек, просто се запали. Веднага след курса започна да действа.“
Ракеш споделя, че учи хората сами да търсят и намират отговорите. Той отделя много време да разговаря с курсисите за системите, процесите и моделите. Вярва, че след като се запознаят с всички тези детайли за живота на едно дърво, например, те никога повече няма да гледат на него по същия начин. За тях то престава да бъде просто дърво: „То е цялостно. То е характер. То е учител. То е водач. То е гуру. Получава се истинска трансформация на начина, по който виждате света.”
Световноизвестният инструктор по пермакултура е забелязал, че много от курсистите идват с мисълта, че са на курс по градинарство, но впоследствие изцяло променят начина, по който гледат на света. Затова и много харесва една от дефинициите на Бил Молисън:
„Пермакултурата е революция, дегизирана като природосъобразно земеделие.“
Следва пълното видео интервю с Ракеш (на английски), от което може да научите още:
Разговорът води Мелани Мартен, журналист, ПР експерт и основател на The Coup Public Relations.
